koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
Jul 30, 2013, 8:52 PM

Живяхме във любов 

  Poetry
372 0 6

Остаряваш, мила. Остаряваш.

Ставаш бяла, бяла, като сняг.

Вече върхове не покоряваш...

Трудно плуваш до отсрещен бряг.

 

Пенсийката малка си я къташ

за спокойни утре старини.

А душата си къде ще скъташ,

щом надойдат лютите слани?

 

Но макар и вече застарели,

имаме във себе си любов.

Свършиха се чувства закъснели,

късно ни е днес за статус нов.

 

Мойта пенсия не е голяма.

Че работим двама е добре.

Съпротивата я вече няма -

всеки днеска ще ни разбере.

 

Знам. До края двама ще работим.

Няма лесно да подвием крак.

Няма смисъл днеска да боботим...

Тъй и тъй ще ни настигне мрак.

 

Нека да оставим светъл спомен,

че живяхме двама във любов

и да се преселиме след помен

в оня дом последен, но пък нов.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??