Остаряваш, мила. Остаряваш.
Ставаш бяла, бяла, като сняг.
Вече върхове не покоряваш...
Трудно плуваш до отсрещен бряг.
Пенсийката малка си я къташ
за спокойни утре старини.
А душата си къде ще скъташ,
щом надойдат лютите слани?
Но макар и вече застарели,
имаме във себе си любов.
Свършиха се чувства закъснели,
късно ни е днес за статус нов. ...