8 dic 2024, 10:59

Кадифените воали на мъглите

  Poesía
502 0 0

Кадифените воали на мъглите,

крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.

 

Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.

Има ли кой, някой да попита,

какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута?

 

Защо навън слънцето като стар комик,

разсмива със своите шеги?

 

А очите, друг път благи сега немеят,

потънали в тишината на своите истини.

 

Шшш тихо, не казвай и дума -

нека ми разкажат кадифените воали на абаносовите ти очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Думи от коприва 🇧🇬

Думи от коприва
15,00 BGN
1.1K

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...