Dec 8, 2024, 10:59 AM

Кадифените воали на мъглите

  Poetry
513 0 0

Кадифените воали на мъглите,

крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.

 

Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.

Има ли кой, някой да попита,

какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута?

 

Защо навън слънцето като стар комик,

разсмива със своите шеги?

 

А очите, друг път благи сега немеят,

потънали в тишината на своите истини.

 

Шшш тихо, не казвай и дума -

нека ми разкажат кадифените воали на абаносовите ти очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Думи от коприва 🇧🇬

Думи от коприва
BGN 15.00
1.1K

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...