8 дек. 2024 г., 10:59

Кадифените воали на мъглите

511 0 0

Кадифените воали на мъглите,

крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.

 

Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.

Има ли кой, някой да попита,

какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута?

 

Защо навън слънцето като стар комик,

разсмива със своите шеги?

 

А очите, друг път благи сега немеят,

потънали в тишината на своите истини.

 

Шшш тихо, не казвай и дума -

нека ми разкажат кадифените воали на абаносовите ти очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Произведението е включено в:

Думи от коприва 🇧🇬

Думи от коприва
15,00 BGN
1.1K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...