Кадифените воали на мъглите,
крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.
Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.
Има ли кой, някой да попита,
какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута?
Защо навън слънцето като стар комик,
разсмива със своите шеги?
А очите, друг път благи сега немеят,
потънали в тишината на своите истини.
Шшш тихо, не казвай и дума -
нека ми разкажат кадифените воали на абаносовите ти очи!
© Наталия Георгиева Всички права запазени