Кажи

11 mar 2015, 10:53

Poesía

318 0 4

Светлината я има,

липсва лъчът.

Думите бягат по дългия път.

Небето без облаци.

Дъжд не вали,

гали ме слънцето,

лицето гори.

Мислите плуват

през девет земи.

Вземи сърцето назаем,

отнеси го в десетата -

при лъчът.

Път има, но дали

тупти още за мен сърцето?

Ако е пепел - кажи,

да остане в огнището.

Да не гори в преследване

на нищото!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-01-11T10:40:04+02:00

Хубава лирична изповед.хареса ми. браво
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2015-03-12T18:40:19+02:00

Силно въздействаща, оригинална лирична изповед! Съдържа оптимистично послание! Пожелавам щастливо сбъдване и на лиречската, и на поетесата! Бъди!
koli4a (Никола Апостолов)

2015-03-11T12:03:37+02:00

"Ако е пепел- кажи,
да остане в огнището.
Да не гори в преследване
на нищото!!!!"
Хубав завършек!Поздравление,Василке!Оценявам рябатата!
Поздрави от мен и хубав ден!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-03-11T11:21:05+02:00

Понякога нищото е повече от всичко! Добри описания. Тъжно, но истинско стихотворение.

Поздравление, Василка!