11.03.2015 г., 10:53

Кажи

432 0 4

Светлината я има,

липсва лъчът.

Думите бягат по дългия път.

Небето без облаци.

Дъжд не вали,

гали ме слънцето,

лицето гори.

Мислите плуват

 през девет земи.

Вземи сърцето назаем,

отнеси го в десетата -

при лъчът.

Път има, но дали

тупти още за мен сърцето?

Ако е пепел - кажи,

да остане в огнището.

Да  не гори в преследване

 на нищото!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава лирична изповед.хареса ми. браво
  • Силно въздействаща, оригинална лирична изповед! Съдържа оптимистично послание! Пожелавам щастливо сбъдване и на лиречската, и на поетесата! Бъди!
  • "Ако е пепел- кажи,
    да остане в огнището.
    Да не гори в преследване
    на нищото!!!!"
    Хубав завършек!Поздравление,Василке!Оценявам рябатата!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Понякога нищото е повече от всичко! Добри описания. Тъжно, но истинско стихотворение.

    Поздравление, Василка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...