Mar 11, 2015, 10:53 AM

Кажи

  Poetry
429 0 4

Светлината я има,

липсва лъчът.

Думите бягат по дългия път.

Небето без облаци.

Дъжд не вали,

гали ме слънцето,

лицето гори.

Мислите плуват

 през девет земи.

Вземи сърцето назаем,

отнеси го в десетата -

при лъчът.

Път има, но дали

тупти още за мен сърцето?

Ако е пепел - кажи,

да остане в огнището.

Да  не гори в преследване

 на нищото!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава лирична изповед.хареса ми. браво
  • Силно въздействаща, оригинална лирична изповед! Съдържа оптимистично послание! Пожелавам щастливо сбъдване и на лиречската, и на поетесата! Бъди!
  • "Ако е пепел- кажи,
    да остане в огнището.
    Да не гори в преследване
    на нищото!!!!"
    Хубав завършек!Поздравление,Василке!Оценявам рябатата!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Понякога нищото е повече от всичко! Добри описания. Тъжно, но истинско стихотворение.

    Поздравление, Василка!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...