Светлината я има,
липсва лъчът.
Думите бягат по дългия път.
Небето без облаци.
Дъжд не вали,
гали ме слънцето,
лицето гори.
Мислите плуват
през девет земи.
Вземи сърцето назаем,
отнеси го в десетата -
при лъчът.
Път има, но дали
тупти още за мен сърцето?
Ако е пепел - кажи,
да остане в огнището.
Да не гори в преследване
на нищото!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.