11 мар. 2015 г., 10:53

Кажи

436 0 4

Светлината я има,

липсва лъчът.

Думите бягат по дългия път.

Небето без облаци.

Дъжд не вали,

гали ме слънцето,

лицето гори.

Мислите плуват

 през девет земи.

Вземи сърцето назаем,

отнеси го в десетата -

при лъчът.

Път има, но дали

тупти още за мен сърцето?

Ако е пепел - кажи,

да остане в огнището.

Да  не гори в преследване

 на нищото!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава лирична изповед.хареса ми. браво
  • Силно въздействаща, оригинална лирична изповед! Съдържа оптимистично послание! Пожелавам щастливо сбъдване и на лиречската, и на поетесата! Бъди!
  • "Ако е пепел- кажи,
    да остане в огнището.
    Да не гори в преследване
    на нищото!!!!"
    Хубав завършек!Поздравление,Василке!Оценявам рябатата!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Понякога нищото е повече от всичко! Добри описания. Тъжно, но истинско стихотворение.

    Поздравление, Василка!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...