21 oct 2011, 23:19

Кажи ми онзи стих

1.2K 0 22

Кажи ми онзи стих за Любовта,

във който тя завинаги е млада

и как беряла плодовете на греха,

а голата премяна ú приляга.

 

Така я срещнал онзи свестен мъж –

ловецът строг със пушката на рамо

и златна мълния разцепва изведнъж

в сърцето му съмнения и разум.

 

А после заживели под дъжда

и птичето семейство ги прибрало,

не казвай края, края го задръж,

във тази приказка щастливо е началото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечен поздрав!
  • Поздравления и за това стихотворение!
  • закова ме финалът на това прекрасно стихотворение..
    Ивон, най-сърдечно те поздравявам..
  • На пьрва линия.Както винаги невероятна!Мила имаме идея с Петя Божилова и Нина чилвнска да се видим лятото на моя територия в Долни Дьбник.Всички от "Откровениа" 6те са добре до6ли у дома .Какво 6те каже6,а?Да се надяваме на живот и здраве до тогава!
  • Благодаря ти, Ивон!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...