21.10.2011 г., 23:19

Кажи ми онзи стих

1.2K 0 22

Кажи ми онзи стих за Любовта,

във който тя завинаги е млада

и как беряла плодовете на греха,

а голата премяна ú приляга.

 

Така я срещнал онзи свестен мъж –

ловецът строг със пушката на рамо

и златна мълния разцепва изведнъж

в сърцето му съмнения и разум.

 

А после заживели под дъжда

и птичето семейство ги прибрало,

не казвай края, края го задръж,

във тази приказка щастливо е началото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечен поздрав!
  • Поздравления и за това стихотворение!
  • закова ме финалът на това прекрасно стихотворение..
    Ивон, най-сърдечно те поздравявам..
  • На пьрва линия.Както винаги невероятна!Мила имаме идея с Петя Божилова и Нина чилвнска да се видим лятото на моя територия в Долни Дьбник.Всички от "Откровениа" 6те са добре до6ли у дома .Какво 6те каже6,а?Да се надяваме на живот и здраве до тогава!
  • Благодаря ти, Ивон!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...