Oct 21, 2011, 11:19 PM

Кажи ми онзи стих

  Poetry » Love
1.2K 0 22

Кажи ми онзи стих за Любовта,

във който тя завинаги е млада

и как беряла плодовете на греха,

а голата премяна ú приляга.

 

Така я срещнал онзи свестен мъж –

ловецът строг със пушката на рамо

и златна мълния разцепва изведнъж

в сърцето му съмнения и разум.

 

А после заживели под дъжда

и птичето семейство ги прибрало,

не казвай края, края го задръж,

във тази приказка щастливо е началото.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечен поздрав!
  • Поздравления и за това стихотворение!
  • закова ме финалът на това прекрасно стихотворение..
    Ивон, най-сърдечно те поздравявам..
  • На пьрва линия.Както винаги невероятна!Мила имаме идея с Петя Божилова и Нина чилвнска да се видим лятото на моя територия в Долни Дьбник.Всички от "Откровениа" 6те са добре до6ли у дома .Какво 6те каже6,а?Да се надяваме на живот и здраве до тогава!
  • Благодаря ти, Ивон!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...