Кажи ми онзи стих за Любовта,
във който тя завинаги е млада
и как беряла плодовете на греха,
а голата премяна ú приляга.
Така я срещнал онзи свестен мъж –
ловецът строг със пушката на рамо
и златна мълния разцепва изведнъж
в сърцето му съмнения и разум.
А после заживели под дъжда
и птичето семейство ги прибрало,
не казвай края, края го задръж,
във тази приказка щастливо е началото.