21 окт. 2011 г., 23:19

Кажи ми онзи стих

1.2K 0 22

Кажи ми онзи стих за Любовта,

във който тя завинаги е млада

и как беряла плодовете на греха,

а голата премяна ú приляга.

 

Така я срещнал онзи свестен мъж –

ловецът строг със пушката на рамо

и златна мълния разцепва изведнъж

в сърцето му съмнения и разум.

 

А после заживели под дъжда

и птичето семейство ги прибрало,

не казвай края, края го задръж,

във тази приказка щастливо е началото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечен поздрав!
  • Поздравления и за това стихотворение!
  • закова ме финалът на това прекрасно стихотворение..
    Ивон, най-сърдечно те поздравявам..
  • На пьрва линия.Както винаги невероятна!Мила имаме идея с Петя Божилова и Нина чилвнска да се видим лятото на моя територия в Долни Дьбник.Всички от "Откровениа" 6те са добре до6ли у дома .Какво 6те каже6,а?Да се надяваме на живот и здраве до тогава!
  • Благодаря ти, Ивон!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...