8 nov 2008, 23:09

Как

1.4K 0 33

Този път не беше сън,

а истина.

Душата ти от болка

изпищя.

Възможно ли е пак

да си предадена?

Как искаш да е

глупава лъжа.

 

Знай, никой, никого

не притежава!

И никой, никому

не принадлежи!

Но трябва ли

любов да се предава,

уж свята бе

за вашите души?

 

Казват, само

силните прощават.

Ти можеш!

Убедена съм в това!

И знам,ще продължиш

да се надяваш

на силата вълшебна

в любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина силен и хубав стих!
  • прегръщам те с обич, мила Таня...вярата в любовта ни спасява...
  • Много е хубаво!Харесвам стиховете ти,чета ги по няколко пъти!
  • Недей никога да губиш вярата си в любовта,Таня!Прегръщам те,мила!
  • Да , боли когато любовта е предадена!Но не трябва да се губи вяра!Любовта съществува, даже и когато е предадена!Поздрав Танче!Удоволствието бе мое!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...