8 нояб. 2008 г., 23:09

Как

1.4K 0 33

Този път не беше сън,

а истина.

Душата ти от болка

изпищя.

Възможно ли е пак

да си предадена?

Как искаш да е

глупава лъжа.

 

Знай, никой, никого

не притежава!

И никой, никому

не принадлежи!

Но трябва ли

любов да се предава,

уж свята бе

за вашите души?

 

Казват, само

силните прощават.

Ти можеш!

Убедена съм в това!

И знам,ще продължиш

да се надяваш

на силата вълшебна

в любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина силен и хубав стих!
  • прегръщам те с обич, мила Таня...вярата в любовта ни спасява...
  • Много е хубаво!Харесвам стиховете ти,чета ги по няколко пъти!
  • Недей никога да губиш вярата си в любовта,Таня!Прегръщам те,мила!
  • Да , боли когато любовта е предадена!Но не трябва да се губи вяра!Любовта съществува, даже и когато е предадена!Поздрав Танче!Удоволствието бе мое!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...