Как
Този път не беше сън,
а истина.
Душата ти от болка
изпищя.
Възможно ли е пак
да си предадена?
Как искаш да е
глупава лъжа.
Знай, никой, никого
не притежава!
И никой, никому
не принадлежи!
Но трябва ли
любов да се предава,
уж свята бе
за вашите души?
Казват, само
силните прощават.
Ти можеш!
Убедена съм в това!
И знам,ще продължиш
да се надяваш
на силата вълшебна
в любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
