Този път не беше сън,
а истина.
Душата ти от болка
изпищя.
Възможно ли е пак
да си предадена?
Как искаш да е
глупава лъжа.
Знай, никой, никого
не притежава!
И никой, никому
не принадлежи!
Но трябва ли
любов да се предава,
уж свята бе
за вашите души?
Казват, само
силните прощават.
Ти можеш!
Убедена съм в това!
И знам,ще продължиш
да се надяваш
на силата вълшебна
в любовта?
© Таня Мезева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
