3 ago 2007, 11:40

КАК 

  Poesía
390 0 4
Как всяка празнота си търси пълнота,
как след всяка болка идва радостта,
как се раждаме от младостта!

И вървим по пътя на голямата любов,
на свободния човешки ДУХ, апотеоз!
Вървим с радост, че те има, че си жив
и през зимни вечери, и знойни залези,
СИ пламък на танцуваща балерина,
СИ женско лице с нежно очертание,
СИ цвят на меко кадифе, божествена материя!

ТИ, човешки ДУХ в своя полет ставаш видим
и цял живот преследваш ни като изящен спомен,
по път със СВЯТОСТ граничещ,
с усещане  за близост и ВЕЧНОСТ!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??