3 авг. 2007 г., 11:40

КАК

555 0 4
Как всяка празнота си търси пълнота,
как след всяка болка идва радостта,
как се раждаме от младостта!

И вървим по пътя на голямата любов,
на свободния човешки ДУХ, апотеоз!
Вървим с радост, че те има, че си жив
и през зимни вечери, и знойни залези,
СИ пламък на танцуваща балерина,
СИ женско лице с нежно очертание,
СИ цвят на меко кадифе, божествена материя!

ТИ, човешки ДУХ в своя полет ставаш видим
и цял живот преследваш ни като изящен спомен,
по път със СВЯТОСТ граничещ,
с усещане  за близост и ВЕЧНОСТ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...