3 авг. 2007 г., 11:40

КАК

557 0 4
Как всяка празнота си търси пълнота,
как след всяка болка идва радостта,
как се раждаме от младостта!

И вървим по пътя на голямата любов,
на свободния човешки ДУХ, апотеоз!
Вървим с радост, че те има, че си жив
и през зимни вечери, и знойни залези,
СИ пламък на танцуваща балерина,
СИ женско лице с нежно очертание,
СИ цвят на меко кадифе, божествена материя!

ТИ, човешки ДУХ в своя полет ставаш видим
и цял живот преследваш ни като изящен спомен,
по път със СВЯТОСТ граничещ,
с усещане  за близост и ВЕЧНОСТ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...