Как...

Как вървя през живота -

крача, влача, бързам,

но не плача.

Не плача, а крещя безмълвно...

От ехото на този вик пропадат планини и времена.

Излитам,

излитам...

и искам да се приземя,

но се разбивам бавно.

Част по част.

Искам да се приземя в прегръдка,

лишена от сласт.

Не искам повече да съм човек,

да имам чувства...

С душата си зова във пустош,

с раздирани ръце от безразличност.