Aug 30, 2014, 4:14 PM  

Как... 

  Poetry » Phylosophy
434 0 0

Как вървя през живота -

крача, влача, бързам,

но не плача.

 

Не плача, а крещя безмълвно...

От ехото на този вик пропадат планини и времена.

Излитам,

излитам...

и искам да се приземя,

но се разбивам бавно.

Част по част.

 

Искам да се приземя в прегръдка,

лишена от сласт.

 

Не искам повече да съм човек,

да имам чувства...

 

С душата си зова във пустош,

с раздирани ръце от безразличност.

 

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??