Как...
799
0
0
Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена.
Излитам,
излитам...
и искам да се приземя,
но се разбивам бавно.
Част по част.
Искам да се приземя в прегръдка,
лишена от сласт.
Не искам повече да съм човек,
да имам чувства...
С душата си зова във пустош,
с раздирани ръце от безразличност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
