30.08.2014 г., 16:14 ч.  

Как... 

  Поезия » Философска
533 0 0

Как вървя през живота -

крача, влача, бързам,

но не плача.

 

Не плача, а крещя безмълвно...

От ехото на този вик пропадат планини и времена.

Излитам,

излитам...

и искам да се приземя,

но се разбивам бавно.

Част по част.

 

Искам да се приземя в прегръдка,

лишена от сласт.

 

Не искам повече да съм човек,

да имам чувства...

 

С душата си зова във пустош,

с раздирани ръце от безразличност.

 

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??