30 nov 2014, 21:08

Как

652 0 2

Как ?

 

 

Когато в брачното ни ложе

с очи премрежени от страст

си със поредния любовник

в съня ти ще нахлуя аз.

 

И само гузната ти съвест

едва, едва ще промълви:

„Защо отново се промъкваш

неканен в мислите ми ти?

 

Опитах се да те забравя,

смених те с толкова мъже,

но още ласките ти помня

и парещите ти ръце.

 

И топлината във очите

и нежността на твоя глас!

Защо от тебе си отидох

и как да се завърна аз?!?“

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...