Как ?
Когато в брачното ни ложе
с очи премрежени от страст
си със поредния любовник
в съня ти ще нахлуя аз.
И само гузната ти съвест
едва, едва ще промълви:
„Защо отново се промъкваш
неканен в мислите ми ти?
Опитах се да те забравя,
смених те с толкова мъже,
но още ласките ти помня
и парещите ти ръце.
И топлината във очите
и нежността на твоя глас!
Защо от тебе си отидох
и как да се завърна аз?!?“
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
