Как искам да застанеш

КАК ИСКАМ ДА ЗАСТАНЕШ

Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.

Да пия дълго, много дълго очите ти.
Да шепна най нежните, тихи слова,
които таях в душата и в сълзите си,
към Бога отправях сърдечна молба.

В сънища скитах по скални пътеки,
ронеха се и ме свличаха в пропаст,
високо,сред птиците търсех човека
любим, единствен на душата ми гост,

С годините магията бавно се стичаше
в капсула – перлата на страдащо сърце,
сред утайката тъмна обичане блестеше,
будеше светла усмивка на тъжно лице.

Как искам да застанеш на вратата ми,
дори в мига последен на моето дихание.
Светлина ще заблести в душата ми,
тя ще отнесе завинаги твоето ухание.

15 02 2016