Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.
Да пия дълго, много дълго очите ти.
Да шепна най нежните, тихи слова,
които таях в душата и в сълзите си,
към Бога отправях сърдечна молба.
В сънища скитах по скални пътеки,
ронеха се и ме свличаха в пропаст,
високо,сред птиците търсех човека
любим, единствен на душата ми гост, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up