Feb 15, 2020, 10:35 PM

Как искам да застанеш 

  Poetry
608 0 0
Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.
Да пия дълго, много дълго очите ти.
Да шепна най нежните, тихи слова,
които таях в душата и в сълзите си,
към Бога отправях сърдечна молба.
В сънища скитах по скални пътеки,
ронеха се и ме свличаха в пропаст,
високо,сред птиците търсех човека
любим, единствен на душата ми гост, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??