valia1771 (Ивон)
371 11660
27 oct 2009, 16:13

Как изведнъж 

  Poesía » De amor
705 0 10

Как изведнъж реши, че ме обичаш,

нали за Истинска любов ме замени -

онази, със фаталното привличане

и честни, мефистофелски очи.

 

Как изведнъж видя, че съм красива,

та аз съм същата, каквато вчера бях -

опитахме различни хубости насила,

да продължаваме - ще бъде тежък грях.

 

Как изведнъж разбра, че съм ти нужна,

не се ли дразнеше от кроткия ми смях

и караше ме да се чувствам гузна,

че чувствата пред разума избрах.

 

Аз свикнах да живея необичана,

сега - недей ме учи на любов,

огнището отдавна е изстинало,

а аз се топля с хорски благослов.

 

Научих се да ходя непрегърната,

как чужди са ми твоите ръце,

не съм последна, нито пък съм първата -

повярвала в данайското сърце.

 

Досетих се! Дошъл си да ми вземеш вярата,

нали до дупка беше ме изкрал,

учудваш се, че дишам още цялата

след нищото, което беше дал.

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??