Как изведнъж
Как изведнъж реши, че ме обичаш,
нали за Истинска любов ме замени -
онази, със фаталното привличане
и честни, мефистофелски очи.
Как изведнъж видя, че съм красива,
та аз съм същата, каквато вчера бях -
опитахме различни хубости насила,
да продължаваме - ще бъде тежък грях.
Как изведнъж разбра, че съм ти нужна,
не се ли дразнеше от кроткия ми смях
и караше ме да се чувствам гузна,
че чувствата пред разума избрах.
Аз свикнах да живея необичана,
сега - недей ме учи на любов,
огнището отдавна е изстинало,
а аз се топля с хорски благослов.
Научих се да ходя непрегърната,
как чужди са ми твоите ръце,
не съм последна, нито пък съм първата -
повярвала в данайското сърце.
Досетих се! Дошъл си да ми вземеш вярата,
нали до дупка беше ме изкрал,
учудваш се, че дишам още цялата
след нищото, което беше дал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
