Как изведнъж
Как изведнъж реши, че ме обичаш,
нали за Истинска любов ме замени -
онази, със фаталното привличане
и честни, мефистофелски очи.
Как изведнъж видя, че съм красива,
та аз съм същата, каквато вчера бях -
опитахме различни хубости насила,
да продължаваме - ще бъде тежък грях.
Как изведнъж разбра, че съм ти нужна,
не се ли дразнеше от кроткия ми смях
и караше ме да се чувствам гузна,
че чувствата пред разума избрах.
Аз свикнах да живея необичана,
сега - недей ме учи на любов,
огнището отдавна е изстинало,
а аз се топля с хорски благослов.
Научих се да ходя непрегърната,
как чужди са ми твоите ръце,
не съм последна, нито пък съм първата -
повярвала в данайското сърце.
Досетих се! Дошъл си да ми вземеш вярата,
нали до дупка беше ме изкрал,
учудваш се, че дишам още цялата
след нищото, което беше дал.
© Ивон All rights reserved.
