8 mar 2009, 19:49

Как различно звучи...

1.3K 0 10

 

Как различно звучи 

              моят вчерашен смях,

с звън тържествен в душата ми еквал.

Разсъблечен от грижи

              без оттенък на страх

- като ехо далечно оттеквал...

 

Този днешния - сив      

                            и изпълнен с тъга

напоен  с ежедневна тревога

и онази щастливата, светла искра

да открия в очите не мога.

 

Где е другият

                    -с вкус на безбрежност и  детство

с гръм безгрижен събуждал деня,

криещ доза нахалство

                            и прашинка кокетство

и със звън покорявал  света ?

 

Онзи

          чистия,

                      земния,

                            необиграния

недвусмислен,

                   безгрижен и див,

в който няма вплътени излишни старания ,

за да екне немирно щастлив...

 

Онзи детския ,

                 светлия ,

                          галещ като милувка,

 нешколуван ,

                   естествен и прям

Онзи смях  замених  за  фалшива усмивка...

... безвъзвратно изгубих го знам ...

 

2009-03-08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета четвърти поред твои стих и мисля да прочета всички,защото много ми харесва как пишеш.
  • Голямо Да на творбата ти, Маги!
    Да бъдем - "немирно щастливи" - с обич!
  • хах да вероятно е моментно състояние, защото днес се усмихвам отново по-истински
    Благодаря ви за топлите думи момичета...
  • Харесах! Поздравления!!!
  • В моментна фаза е излязал този стих!
    И знам, че детско в себе си ти пазиш-
    въпрос на време е да излети от там!
    На патерица - бъди Благословена Жена!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...