Как различно звучи...
Как различно звучи
моят вчерашен смях,
с звън тържествен в душата ми еквал.
Разсъблечен от грижи
без оттенък на страх
- като ехо далечно оттеквал...
Този днешния - сив
и изпълнен с тъга
напоен с ежедневна тревога
и онази щастливата, светла искра
да открия в очите не мога.
Где е другият
-с вкус на безбрежност и детство
с гръм безгрижен събуждал деня,
криещ доза нахалство
и прашинка кокетство
и със звън покорявал света ?
Онзи
чистия,
земния,
необиграния
недвусмислен,
безгрижен и див,
в който няма вплътени излишни старания ,
за да екне немирно щастлив...
Онзи детския ,
светлия ,
галещ като милувка,
нешколуван ,
естествен и прям
Онзи смях замених за фалшива усмивка...
... безвъзвратно изгубих го знам ...
2009-03-08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
