Mar 8, 2009, 7:49 PM

Как различно звучи...

1.3K 0 10

 

Как различно звучи 

              моят вчерашен смях,

с звън тържествен в душата ми еквал.

Разсъблечен от грижи

              без оттенък на страх

- като ехо далечно оттеквал...

 

Този днешния - сив      

                            и изпълнен с тъга

напоен  с ежедневна тревога

и онази щастливата, светла искра

да открия в очите не мога.

 

Где е другият

                    -с вкус на безбрежност и  детство

с гръм безгрижен събуждал деня,

криещ доза нахалство

                            и прашинка кокетство

и със звън покорявал  света ?

 

Онзи

          чистия,

                      земния,

                            необиграния

недвусмислен,

                   безгрижен и див,

в който няма вплътени излишни старания ,

за да екне немирно щастлив...

 

Онзи детския ,

                 светлия ,

                          галещ като милувка,

 нешколуван ,

                   естествен и прям

Онзи смях  замених  за  фалшива усмивка...

... безвъзвратно изгубих го знам ...

 

2009-03-08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чета четвърти поред твои стих и мисля да прочета всички,защото много ми харесва как пишеш.
  • Голямо Да на творбата ти, Маги!
    Да бъдем - "немирно щастливи" - с обич!
  • хах да вероятно е моментно състояние, защото днес се усмихвам отново по-истински
    Благодаря ви за топлите думи момичета...
  • Харесах! Поздравления!!!
  • В моментна фаза е излязал този стих!
    И знам, че детско в себе си ти пазиш-
    въпрос на време е да излети от там!
    На патерица - бъди Благословена Жена!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...