18 sept 2019, 7:47

Как щастливият Мечок свири и играе рок - 2

841 7 18

Веселбата не престана.

Чу за нея и Лисана

и реши да им покаже,

че от тях, дете, е даже

по-голяма рокаджийка.

Схруска две-три корабийки

и към къщата им тръгна.

През прозореца я зърна

Меца, цяла в пот обляна.

- Влизай, Лиске, на поляна

тук на двора се играе

по-просторно, всеки знае.

- Мечо, хайде вън! Да чуят,

бързоходки да обуят

всички и да дотърчат,

с нас да се повеселят.

Стъпи той сред своя двор,

вдигна към върхари взор

и засвири окрилен.

Ах, какъв прекрасен ден!

Лиса лапите си мята,

сякаш не върху земята,

а по облаците плува.

С тях играе и лудува.

Зад дървета притаен

гледа ги един елен

и потропва той с копита,

сам страха си да изрита.

А зад камък синьо-бял

Таралежко подивял,

две назад една напред

като счупен въртолет

сам с краката си вибрира, 

иска скорост да набира.

Даже Заю дотърчал е.

Страх го е, това се знае,

но опашчица върти

и тактува: раз, два, три.

Цялата гора подскача -

и плъхоците гризачи,

и госпожицата Сврака,

сиирджийка, дето чака

нещо да се случи там

и на целия Балкан

после първа да разкаже,

разкрасила си го даже.

- Скъпи, уморих се вече -

Меца каза и се свлече

върху златните листа.

Тука беше есента

и напомняше, че зима

скоро в двора им ще има.

Ала кой сега се сеща

тя че иде? Тъй горещо

е от този рок на всички.

Тичат капките мънички

по задъхани тела.

Никога не е била

радостта магнит голям.

Весели се всеки сам.

А сега с една 🎸 китара

цялата гора накара

Мечо да затропа с крак.

За какво това е знак?

Че когато се сближим,

пеем и се веселим- 

и враждата ще изчезне.

Всеки с обич ще погледне

на съседа като брат.

И, от чувства по-богат,

той душата ще усети.

Нека тя с любов да свети!

. . .

Силите си Мечо свърши.

Взе си кърпа да избърше

той гърба си уморен.

Беше чуден този ден,

но и цар за сън мечтае.

Всеки е разбрал и знае:

с обич, с помощ и със песен

трудният живот е лесен.

Легнали са на кревата,

уморени са краката,

но в сърцата им е леко.

А в съня една пътека

бъдещето им показва.

. . .

Спете, утре ще разказвам.

 

Следва: ...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...