Как щастливият Мечок свири и играе рок - 2
Веселбата не престана.
Чу за нея и Лисана
и реши да им покаже,
че от тях, дете, е даже
по-голяма рокаджийка.
Схруска две-три корабийки
и към къщата им тръгна.
През прозореца я зърна
Меца, цяла в пот обляна.
- Влизай, Лиске, на поляна
тук на двора се играе
по-просторно, всеки знае.
- Мечо, хайде вън! Да чуят,
бързоходки да обуят
всички и да дотърчат,
с нас да се повеселят.
Стъпи той сред своя двор,
вдигна към върхари взор
и засвири окрилен.
Ах, какъв прекрасен ден!
Лиса лапите си мята,
сякаш не върху земята,
а по облаците плува.
С тях играе и лудува.
Зад дървета притаен
гледа ги един елен
и потропва той с копита,
сам страха си да изрита.
А зад камък синьо-бял
Таралежко подивял,
две назад една напред
като счупен въртолет
сам с краката си вибрира,
иска скорост да набира.
Даже Заю дотърчал е.
Страх го е, това се знае,
но опашчица върти
и тактува: раз, два, три.
Цялата гора подскача -
и плъхоците гризачи,
и госпожицата Сврака,
сиирджийка, дето чака
нещо да се случи там
и на целия Балкан
после първа да разкаже,
разкрасила си го даже.
- Скъпи, уморих се вече -
Меца каза и се свлече
върху златните листа.
Тука беше есента
и напомняше, че зима
скоро в двора им ще има.
Ала кой сега се сеща
тя че иде? Тъй горещо
е от този рок на всички.
Тичат капките мънички
по задъхани тела.
Никога не е била
радостта магнит голям.
Весели се всеки сам.
А сега с една 🎸 китара
цялата гора накара
Мечо да затропа с крак.
За какво това е знак?
Че когато се сближим,
пеем и се веселим-
и враждата ще изчезне.
Всеки с обич ще погледне
на съседа като брат.
И, от чувства по-богат,
той душата ще усети.
Нека тя с любов да свети!
. . .
Силите си Мечо свърши.
Взе си кърпа да избърше
той гърба си уморен.
Беше чуден този ден,
но и цар за сън мечтае.
Всеки е разбрал и знае:
с обич, с помощ и със песен
трудният живот е лесен.
Легнали са на кревата,
уморени са краката,
но в сърцата им е леко.
А в съня една пътека
бъдещето им показва.
. . .
Спете, утре ще разказвам.
Следва: ...
© Мария Панайотова All rights reserved.
!
