18.09.2019 г., 7:47

Как щастливият Мечок свири и играе рок - 2

834 7 18

Веселбата не престана.

Чу за нея и Лисана

и реши да им покаже,

че от тях, дете, е даже

по-голяма рокаджийка.

Схруска две-три корабийки

и към къщата им тръгна.

През прозореца я зърна

Меца, цяла в пот обляна.

- Влизай, Лиске, на поляна

тук на двора се играе

по-просторно, всеки знае.

- Мечо, хайде вън! Да чуят,

бързоходки да обуят

всички и да дотърчат,

с нас да се повеселят.

Стъпи той сред своя двор,

вдигна към върхари взор

и засвири окрилен.

Ах, какъв прекрасен ден!

Лиса лапите си мята,

сякаш не върху земята,

а по облаците плува.

С тях играе и лудува.

Зад дървета притаен

гледа ги един елен

и потропва той с копита,

сам страха си да изрита.

А зад камък синьо-бял

Таралежко подивял,

две назад една напред

като счупен въртолет

сам с краката си вибрира, 

иска скорост да набира.

Даже Заю дотърчал е.

Страх го е, това се знае,

но опашчица върти

и тактува: раз, два, три.

Цялата гора подскача -

и плъхоците гризачи,

и госпожицата Сврака,

сиирджийка, дето чака

нещо да се случи там

и на целия Балкан

после първа да разкаже,

разкрасила си го даже.

- Скъпи, уморих се вече -

Меца каза и се свлече

върху златните листа.

Тука беше есента

и напомняше, че зима

скоро в двора им ще има.

Ала кой сега се сеща

тя че иде? Тъй горещо

е от този рок на всички.

Тичат капките мънички

по задъхани тела.

Никога не е била

радостта магнит голям.

Весели се всеки сам.

А сега с една 🎸 китара

цялата гора накара

Мечо да затропа с крак.

За какво това е знак?

Че когато се сближим,

пеем и се веселим- 

и враждата ще изчезне.

Всеки с обич ще погледне

на съседа като брат.

И, от чувства по-богат,

той душата ще усети.

Нека тя с любов да свети!

. . .

Силите си Мечо свърши.

Взе си кърпа да избърше

той гърба си уморен.

Беше чуден този ден,

но и цар за сън мечтае.

Всеки е разбрал и знае:

с обич, с помощ и със песен

трудният живот е лесен.

Легнали са на кревата,

уморени са краката,

но в сърцата им е леко.

А в съня една пътека

бъдещето им показва.

. . .

Спете, утре ще разказвам.

 

Следва: ...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...