7 sept 2011, 15:37

Как свободен крокодил цопна в Тунджа, не във Нил

2.4K 0 20

 

 

 КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ

 ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ

 

Един трънак напрегна жили:

Решавам го и не греша -

ще плуват в Тунджа крокодили,

когато аз им разреша!

 

Реката чу и се разпени -

не трябваше да позволи

да щъкат в нейните вселени

представителите на Нил.

 

И всички риби мълчаливо

се втурнаха във ням протест.

Заплаха бяха доловили

за люспестата кожа днес.

 

Трънакът, който подценихме,

не беше простичък трънак.

Зад вожда си се съюзиха

по-малките, по негов знак

 

да бранят чуждата гърбина.

(Разбирай острите бодли.)

Не може крокодил да мине!

Забрана има тук, нали!?

 

Но крокодилът остроумен

реши да се възпротиви.

И своя замисъл безшумно

той тръгна да осъществи.

 

От цирка бяха го наели.

Живееше в един басейн.

Водата сменяха в неделя,

но топлеха я всеки ден.

 

А той сънуваше реката -

добрата, стара майка Нил...

И сълзи ронеше, когато

се сетеше къде е бил.

 

Досети се, че бързо трябва

във Тунджа да се озове.

Изгнаник в чуждата държава,

но във река със брегове.

 

Щом чу трънакът как нарежда,

забрави своя полусън:

Не могат да се разпореждат

със свободата ми навън!

 

Какво се случи по-нататък

със арестанта крокодил?

Не беше лесен, нито кратък

планът, но той го бе скроил.

 

Къде тече реката Тунджа

разбра от първото момче.

Компасът крокодилски нужен

му беше - как да отрече.

 

А циркът, като по поръчка,

реши да гастролира там.

Във клетка със железни пръчки

пътуваше, горкият. Сам.

 

На моста зърна той реката.

Напрегна силите и... Ско-о-ок!

Изтръгна се от железата

и цопна до един жабок.

 

Бе страшно изгладнял, защото

той силите си изцеди.

Трънакът беше пуснал котва

в брега, тъй както и преди.

 

Уста разтвори крокодилът-

със зъби като за война -

и схруска всичките бодили.

Остана лайкучка... Една.

 

Така героят ни попадна

във Тунджа, вместо в своя Нил.

Трънакът, който се закани,

умря от този крокодил.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ели, не те е страх да плуваш в една река с моя крокодил и с право!
    Знаеш ли - той обича умници като теб!
  • !!! Поздрав!
  • Илко, Маги - радвам се, че се спряхте и пред хумористичното ми детенце! Имам да наваксвам с хумора и вашите окуражителни коментари със сигурност ще ме накарат да напиша отново нещо с такава насоченост!
  • и забавно, и поучително...
    с прекрасно чувство за хумор...
    прочетох с удоволствие, мила Мария..
    сърдечно те, поздравявам..
  • Благодаря за думите на признание! Дано съм ги оправдала!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...