7.09.2011 г., 15:37

Как свободен крокодил цопна в Тунджа, не във Нил

2.4K 0 20

 

 

 КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ

 ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ

 

Един трънак напрегна жили:

Решавам го и не греша -

ще плуват в Тунджа крокодили,

когато аз им разреша!

 

Реката чу и се разпени -

не трябваше да позволи

да щъкат в нейните вселени

представителите на Нил.

 

И всички риби мълчаливо

се втурнаха във ням протест.

Заплаха бяха доловили

за люспестата кожа днес.

 

Трънакът, който подценихме,

не беше простичък трънак.

Зад вожда си се съюзиха

по-малките, по негов знак

 

да бранят чуждата гърбина.

(Разбирай острите бодли.)

Не може крокодил да мине!

Забрана има тук, нали!?

 

Но крокодилът остроумен

реши да се възпротиви.

И своя замисъл безшумно

той тръгна да осъществи.

 

От цирка бяха го наели.

Живееше в един басейн.

Водата сменяха в неделя,

но топлеха я всеки ден.

 

А той сънуваше реката -

добрата, стара майка Нил...

И сълзи ронеше, когато

се сетеше къде е бил.

 

Досети се, че бързо трябва

във Тунджа да се озове.

Изгнаник в чуждата държава,

но във река със брегове.

 

Щом чу трънакът как нарежда,

забрави своя полусън:

Не могат да се разпореждат

със свободата ми навън!

 

Какво се случи по-нататък

със арестанта крокодил?

Не беше лесен, нито кратък

планът, но той го бе скроил.

 

Къде тече реката Тунджа

разбра от първото момче.

Компасът крокодилски нужен

му беше - как да отрече.

 

А циркът, като по поръчка,

реши да гастролира там.

Във клетка със железни пръчки

пътуваше, горкият. Сам.

 

На моста зърна той реката.

Напрегна силите и... Ско-о-ок!

Изтръгна се от железата

и цопна до един жабок.

 

Бе страшно изгладнял, защото

той силите си изцеди.

Трънакът беше пуснал котва

в брега, тъй както и преди.

 

Уста разтвори крокодилът-

със зъби като за война -

и схруска всичките бодили.

Остана лайкучка... Една.

 

Така героят ни попадна

във Тунджа, вместо в своя Нил.

Трънакът, който се закани,

умря от този крокодил.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, не те е страх да плуваш в една река с моя крокодил и с право!
    Знаеш ли - той обича умници като теб!
  • !!! Поздрав!
  • Илко, Маги - радвам се, че се спряхте и пред хумористичното ми детенце! Имам да наваксвам с хумора и вашите окуражителни коментари със сигурност ще ме накарат да напиша отново нещо с такава насоченост!
  • и забавно, и поучително...
    с прекрасно чувство за хумор...
    прочетох с удоволствие, мила Мария..
    сърдечно те, поздравявам..
  • Благодаря за думите на признание! Дано съм ги оправдала!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...