7.09.2011 г., 15:37 ч.

Как свободен крокодил цопна в Тунджа, не във Нил 

  Поезия » Хумористична
1993 0 20

 

 

 КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ

 ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ

 

Един трънак напрегна жили:

Решавам го и не греша -

ще плуват в Тунджа крокодили,

когато аз им разреша!

 

Реката чу и се разпени -

не трябваше да позволи

да щъкат в нейните вселени

представителите на Нил.

 

И всички риби мълчаливо

се втурнаха във ням протест.

Заплаха бяха доловили

за люспестата кожа днес.

 

Трънакът, който подценихме,

не беше простичък трънак.

Зад вожда си се съюзиха

по-малките, по негов знак

 

да бранят чуждата гърбина.

(Разбирай острите бодли.)

Не може крокодил да мине!

Забрана има тук, нали!?

 

Но крокодилът остроумен

реши да се възпротиви.

И своя замисъл безшумно

той тръгна да осъществи.

 

От цирка бяха го наели.

Живееше в един басейн.

Водата сменяха в неделя,

но топлеха я всеки ден.

 

А той сънуваше реката -

добрата, стара майка Нил...

И сълзи ронеше, когато

се сетеше къде е бил.

 

Досети се, че бързо трябва

във Тунджа да се озове.

Изгнаник в чуждата държава,

но във река със брегове.

 

Щом чу трънакът как нарежда,

забрави своя полусън:

Не могат да се разпореждат

със свободата ми навън!

 

Какво се случи по-нататък

със арестанта крокодил?

Не беше лесен, нито кратък

планът, но той го бе скроил.

 

Къде тече реката Тунджа

разбра от първото момче.

Компасът крокодилски нужен

му беше - как да отрече.

 

А циркът, като по поръчка,

реши да гастролира там.

Във клетка със железни пръчки

пътуваше, горкият. Сам.

 

На моста зърна той реката.

Напрегна силите и... Ско-о-ок!

Изтръгна се от железата

и цопна до един жабок.

 

Бе страшно изгладнял, защото

той силите си изцеди.

Трънакът беше пуснал котва

в брега, тъй както и преди.

 

Уста разтвори крокодилът-

със зъби като за война -

и схруска всичките бодили.

Остана лайкучка... Една.

 

Така героят ни попадна

във Тунджа, вместо в своя Нил.

Трънакът, който се закани,

умря от този крокодил.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, не те е страх да плуваш в една река с моя крокодил и с право!
    Знаеш ли - той обича умници като теб!
  • !!! Поздрав!
  • Илко, Маги - радвам се, че се спряхте и пред хумористичното ми детенце! Имам да наваксвам с хумора и вашите окуражителни коментари със сигурност ще ме накарат да напиша отново нещо с такава насоченост!
  • и забавно, и поучително...
    с прекрасно чувство за хумор...
    прочетох с удоволствие, мила Мария..
    сърдечно те, поздравявам..
  • Благодаря за думите на признание! Дано съм ги оправдала!
  • Хуморът не е проста работа и трябва да се прави от умни и умеещи хора!Като Вас!Браво!
  • Радват ме думите ти, Жени!
  • Благодаря за поуката!
    Забавно и увлекателно разказана!
  • Марина, светлина в душата ти желая!Слънчева, а не потрепкваща, като при светулките!
  • Не са опити, Светулчице - великолепни нещица извайваш!!!
  • Радвам се да ви видя и да чуя мнението ви за пародийно-сатиричните ми поетични опити, приятели! Благодаря за щедрите коментари Вики и Ивайло!
  • Който гроб копае, сам пада в него. Написано с чистотата на порива, с чувството за справедливост и талант, които обикновено напират под благодатното ти перо, Мария....
  • Много забавно стихче! Благодаря за усмивката, Мария!
  • Благодаря за усмивките, Шушка!
    Поласкана съм от поздравленията ти, Ласка!
    На Димитър и Калоян - специален поздрав от мен с благодарност за коментарите!
    А на Дочка - отговор в нейния стил:

    Какво ли по света не става вече -
    трънаци крокодилите обичат
    на чуждите реки в любов се вричат,
    но ти търси поуката, човече.
    На риби мълчаливи не разчитай!
    А своя ден с достойнство ти обличай!
  • Ей не го знаех,но от теб научих
    че имало е значи по света
    и крокодил дресиран като куче
    да кара на растителна храна.
    Глад,глад ама пред цяла жаба
    да избере трънак бодлив.
    Светът ни - цирк и сбъркана държавност,
    а крокодилите ни -вегетарианци незлобливи...

    Замисляща иносказателна историйка.Ръкопляскам!
  • Mного хубаво накара ме да се усмихна широко и ми напшомни колко прилтки са всъщност предрасъдаците !
  • Много яко,Мария...
  • така си е - "сметки без кръчмар"
    Поздравления!
  • Ваня, специални благодарности, че първа коментира това стихотворение!
    Тук съм малко по-различна и може би това не допада на аудиторията.
    Но аз ще продължавам да мисля, че сатирата е едно оръжие, което са използвали още в древните векове. Защо и ние да не устояваме житейските си позиции с нея?!
  • Хе-хе!Забавна и поучителна история!Браво, Миме!
Предложения
: ??:??