Как свободен крокодил цопна в Тунджа, не във Нил
КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ
ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ
Един трънак напрегна жили:
Решавам го и не греша -
ще плуват в Тунджа крокодили,
когато аз им разреша!
Реката чу и се разпени -
не трябваше да позволи
да щъкат в нейните вселени
представителите на Нил.
И всички риби мълчаливо
се втурнаха във ням протест.
Заплаха бяха доловили
за люспестата кожа днес.
Трънакът, който подценихме,
не беше простичък трънак.
Зад вожда си се съюзиха
по-малките, по негов знак
да бранят чуждата гърбина.
(Разбирай острите бодли.)
Не може крокодил да мине!
Забрана има тук, нали!?
Но крокодилът остроумен
реши да се възпротиви.
И своя замисъл безшумно
той тръгна да осъществи.
От цирка бяха го наели.
Живееше в един басейн.
Водата сменяха в неделя,
но топлеха я всеки ден.
А той сънуваше реката -
добрата, стара майка Нил...
И сълзи ронеше, когато
се сетеше къде е бил.
Досети се, че бързо трябва
във Тунджа да се озове.
Изгнаник в чуждата държава,
но във река със брегове.
Щом чу трънакът как нарежда,
забрави своя полусън:
Не могат да се разпореждат
със свободата ми навън!
Какво се случи по-нататък
със арестанта крокодил?
Не беше лесен, нито кратък
планът, но той го бе скроил.
Къде тече реката Тунджа
разбра от първото момче.
Компасът крокодилски нужен
му беше - как да отрече.
А циркът, като по поръчка,
реши да гастролира там.
Във клетка със железни пръчки
пътуваше, горкият. Сам.
На моста зърна той реката.
Напрегна силите и... Ско-о-ок!
Изтръгна се от железата
и цопна до един жабок.
Бе страшно изгладнял, защото
той силите си изцеди.
Трънакът беше пуснал котва
в брега, тъй както и преди.
Уста разтвори крокодилът-
със зъби като за война -
и схруска всичките бодили.
Остана лайкучка... Една.
Така героят ни попадна
във Тунджа, вместо в своя Нил.
Трънакът, който се закани,
умря от този крокодил.
© Мария Панайотова All rights reserved.
