15 ago 2004, 0:10

Кактус

  Poesía
2.1K 0 6
Останах сама...
Без бодли,
без храна,
без вода..
Останах самотен кактус,
чакащ смъртта.
Дано да дойде по-бързо!
Макар че едва ли има желание
да бие път през пустинята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един кактус трудно умира, но остане ли беззащитен...всичко всички все
    някога застига!
  • Много е тъжно и дано не е от безнадеждие, кактус без бодли в уж своя ареал да остане...
  • Очевидно е, че г-н Минков е писал двойката, но той не отговори на въпроса ми-какъв според него е "хубавият стил".Защото ако наистина е критик, за какъвто се представя няма да сипе хули....И би трябвало да се аргументира защо е писал двойка.А крайността в изказването му, че няма приспособимост към лошия стил, за мене е некомпетентност,защото не може да кажеш на някого:"Ти имаш лош стил, не се мъчи да пишеш".В интерес на истината никога не са ме обиждали така.Едно изказване от сорта:"Не ми харесва, пиша му двойка, защото.../обосновава мнението си" е много по-достойно и професионално, дори и да не си критик.<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_15.gif' alt='Thumbs Down' border=0>
  • Може да прочтеш милиони,но нито едно стойностно и да напишеш едно,но доста по съдържателноАз почти не съм чел стихове..,но какво значение има?Не е важно колко четеш,а дали успяваш да се докоснеш до това,което четеш,защото иначе думите остават само думи...А относно думите ти Димитър Минков,ако ти си дал 2-ката.Всеки има право да оцени,това което прочете,но изглежда ти не си се докоснал до това,което тя е е написала и се е опитала да изрази...
  • Кактусите живеят в пустинията,но тя сравнява самотата си с кактусаВ пустинията няма никой...има само пясък и кактуси....така че..както са приспособени да запазват водата в себе си,така са и приспособени да жиеят сами...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...