15.08.2004 г., 0:10

Кактус

2.1K 0 6
Останах сама...
Без бодли,
без храна,
без вода..
Останах самотен кактус,
чакащ смъртта.
Дано да дойде по-бързо!
Макар че едва ли има желание
да бие път през пустинята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един кактус трудно умира, но остане ли беззащитен...всичко всички все
    някога застига!
  • Много е тъжно и дано не е от безнадеждие, кактус без бодли в уж своя ареал да остане...
  • Очевидно е, че г-н Минков е писал двойката, но той не отговори на въпроса ми-какъв според него е "хубавият стил".Защото ако наистина е критик, за какъвто се представя няма да сипе хули....И би трябвало да се аргументира защо е писал двойка.А крайността в изказването му, че няма приспособимост към лошия стил, за мене е некомпетентност,защото не може да кажеш на някого:"Ти имаш лош стил, не се мъчи да пишеш".В интерес на истината никога не са ме обиждали така.Едно изказване от сорта:"Не ми харесва, пиша му двойка, защото.../обосновава мнението си" е много по-достойно и професионално, дори и да не си критик.<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_15.gif' alt='Thumbs Down' border=0>
  • Може да прочтеш милиони,но нито едно стойностно и да напишеш едно,но доста по съдържателноАз почти не съм чел стихове..,но какво значение има?Не е важно колко четеш,а дали успяваш да се докоснеш до това,което четеш,защото иначе думите остават само думи...А относно думите ти Димитър Минков,ако ти си дал 2-ката.Всеки има право да оцени,това което прочете,но изглежда ти не си се докоснал до това,което тя е е написала и се е опитала да изрази...
  • Кактусите живеят в пустинията,но тя сравнява самотата си с кактусаВ пустинията няма никой...има само пясък и кактуси....така че..както са приспособени да запазват водата в себе си,така са и приспособени да жиеят сами...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...