Aug 15, 2004, 12:10 AM

Кактус

  Poetry
2.1K 0 6
Останах сама...
Без бодли,
без храна,
без вода..
Останах самотен кактус,
чакащ смъртта.
Дано да дойде по-бързо!
Макар че едва ли има желание
да бие път през пустинята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Един кактус трудно умира, но остане ли беззащитен...всичко всички все
    някога застига!
  • Много е тъжно и дано не е от безнадеждие, кактус без бодли в уж своя ареал да остане...
  • Очевидно е, че г-н Минков е писал двойката, но той не отговори на въпроса ми-какъв според него е "хубавият стил".Защото ако наистина е критик, за какъвто се представя няма да сипе хули....И би трябвало да се аргументира защо е писал двойка.А крайността в изказването му, че няма приспособимост към лошия стил, за мене е некомпетентност,защото не може да кажеш на някого:"Ти имаш лош стил, не се мъчи да пишеш".В интерес на истината никога не са ме обиждали така.Едно изказване от сорта:"Не ми харесва, пиша му двойка, защото.../обосновава мнението си" е много по-достойно и професионално, дори и да не си критик.<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_15.gif' alt='Thumbs Down' border=0>
  • Може да прочтеш милиони,но нито едно стойностно и да напишеш едно,но доста по съдържателноАз почти не съм чел стихове..,но какво значение има?Не е важно колко четеш,а дали успяваш да се докоснеш до това,което четеш,защото иначе думите остават само думи...А относно думите ти Димитър Минков,ако ти си дал 2-ката.Всеки има право да оцени,това което прочете,но изглежда ти не си се докоснал до това,което тя е е написала и се е опитала да изрази...
  • Кактусите живеят в пустинията,но тя сравнява самотата си с кактусаВ пустинията няма никой...има само пясък и кактуси....така че..както са приспособени да запазват водата в себе си,така са и приспособени да жиеят сами...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...