5 abr 2013, 15:57

Каква е жената

  Poesía » Otra
605 0 8

Една очаквана надежда.

Жената - несънуван сън.

И Бог пред нея се навежда...

Различна вътре и отвън.

 

Жената е желано бреме.

Жената - шепа светлина

и сън по всяко нощно време.

Жента - лятната луна.

 

Жената - слънцето във мрака.

Жената - тежкият ни кръст.

Жената - люлката на брака.

Жената - от ребро и пръст.

 

С очи дълбоки - две морета.

Жената - светлият олтар

и блян далечен за поета.

Жената - сладкият нектар.

 

Жената е любовна рана.

Врата е тя и топъл праг.

Разбрана или неразбрана,

за нас приятел е и враг.

 

Жената - нашата икона.

Жената - шепа със барут.

Жената - сокът на лимона

и е печалба и банкрут.

 

Прозорец и врата към Рая.

Комета тя е и звезда.

Една находка във безкрая...

В сърцата тя ни е бразда.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...