5 abr 2013, 15:57

Каква е жената

  Poesía » Otra
607 0 8

Една очаквана надежда.

Жената - несънуван сън.

И Бог пред нея се навежда...

Различна вътре и отвън.

 

Жената е желано бреме.

Жената - шепа светлина

и сън по всяко нощно време.

Жента - лятната луна.

 

Жената - слънцето във мрака.

Жената - тежкият ни кръст.

Жената - люлката на брака.

Жената - от ребро и пръст.

 

С очи дълбоки - две морета.

Жената - светлият олтар

и блян далечен за поета.

Жената - сладкият нектар.

 

Жената е любовна рана.

Врата е тя и топъл праг.

Разбрана или неразбрана,

за нас приятел е и враг.

 

Жената - нашата икона.

Жената - шепа със барут.

Жената - сокът на лимона

и е печалба и банкрут.

 

Прозорец и врата към Рая.

Комета тя е и звезда.

Една находка във безкрая...

В сърцата тя ни е бразда.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...