Каква е жената
Една очаквана надежда.
Жената - несънуван сън.
И Бог пред нея се навежда...
Различна вътре и отвън.
Жената е желано бреме.
Жената - шепа светлина
и сън по всяко нощно време.
Жента - лятната луна.
Жената - слънцето във мрака.
Жената - тежкият ни кръст.
Жената - люлката на брака.
Жената - от ребро и пръст.
С очи дълбоки - две морета.
Жената - светлият олтар
и блян далечен за поета.
Жената - сладкият нектар.
Жената е любовна рана.
Врата е тя и топъл праг.
Разбрана или неразбрана,
за нас приятел е и враг.
Жената - нашата икона.
Жената - шепа със барут.
Жената - сокът на лимона
и е печалба и банкрут.
Прозорец и врата към Рая.
Комета тя е и звезда.
Една находка във безкрая...
В сърцата тя ни е бразда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
