Любовта е щастие и радост,
чувство за пълноценност и страст.
Споделена щом е във взаимност,
скъсява пътя, водещ до интимност.

Но често любовта е и коварна,
когато не може да се сподели.
Сърцето обвива се от паяжина неизмерна,
обезумели страдаме, огън ни изпепели.

Оплетени в такава паяжина и ние се оказахме,
настъпиха моменти – нерадостните.
Във времето късно се осъзнахме,
не сме първите, нито последните.

Докоснаха се нашите светове, различни,
останаха далеч в пространството (виртуалното).
Чувства плъзнаха в душите ни, безгранични,
но боли, боли от невъзможното и неосъщественото.

Казваш, съдбата е намесена.
Тя ни събира и тя ни разделя.
Но вината изцяло в нас е загнездена,
да я променим, от самите нас се определя. 

Приятели да останем завинаги
и се подкрепяме в трудни моменти.
Да бъдем добри и по-благи винаги,
и никога да не се срещаме като опоненти.