Любовта е щастие и радост,
чувство за пълноценност и страст.
Споделена щом е във взаимност,
скъсява пътя, водещ до интимност.
Но често любовта е и коварна,
когато не може да се сподели.
Сърцето обвива се от паяжина неизмерна,
обезумели страдаме, огън ни изпепели.
Оплетени в такава паяжина и ние се оказахме,
настъпиха моменти – нерадостните.
Във времето късно се осъзнахме,
не сме първите, нито последните.
Докоснаха се нашите светове, различни,
останаха далеч в пространството (виртуалното).
Чувства плъзнаха в душите ни, безгранични,
но боли, боли от невъзможното и неосъщественото.
Казваш, съдбата е намесена.
Тя ни събира и тя ни разделя.
Но вината изцяло в нас е загнездена,
да я променим, от самите нас се определя.
Приятели да останем завинаги
и се подкрепяме в трудни моменти.
Да бъдем добри и по-благи винаги,
и никога да не се срещаме като опоненти.
© Лорита All rights reserved.