22 сент. 2009 г., 12:52

Каква е любовта...

893 0 0

Любовта е щастие и радост,
чувство за пълноценност и страст.
Споделена щом е във взаимност,
скъсява пътя, водещ до интимност.


Но често любовта е и коварна,
когато не може да се сподели.
Сърцето обвива се от паяжина неизмерна,
обезумели страдаме, огън ни изпепели.

Оплетени в такава паяжина и ние се оказахме,
настъпиха моменти – нерадостните.
Във времето късно се осъзнахме,
не сме първите, нито последните.

Докоснаха се нашите светове, различни,
останаха далеч в пространството (виртуалното).
Чувства плъзнаха в душите ни, безгранични,
но боли, боли от невъзможното и неосъщественото.

Казваш, съдбата е намесена.
Тя ни събира и тя ни разделя.
Но вината изцяло в нас е загнездена,
да я променим, от самите нас се определя. 

Приятели да останем завинаги
и се подкрепяме в трудни моменти.
Да бъдем добри и по-благи винаги,
и никога да не се срещаме като опоненти.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лорита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...