22.09.2009 г., 12:52

Каква е любовта...

894 0 0

Любовта е щастие и радост,
чувство за пълноценност и страст.
Споделена щом е във взаимност,
скъсява пътя, водещ до интимност.


Но често любовта е и коварна,
когато не може да се сподели.
Сърцето обвива се от паяжина неизмерна,
обезумели страдаме, огън ни изпепели.

Оплетени в такава паяжина и ние се оказахме,
настъпиха моменти – нерадостните.
Във времето късно се осъзнахме,
не сме първите, нито последните.

Докоснаха се нашите светове, различни,
останаха далеч в пространството (виртуалното).
Чувства плъзнаха в душите ни, безгранични,
но боли, боли от невъзможното и неосъщественото.

Казваш, съдбата е намесена.
Тя ни събира и тя ни разделя.
Но вината изцяло в нас е загнездена,
да я променим, от самите нас се определя. 

Приятели да останем завинаги
и се подкрепяме в трудни моменти.
Да бъдем добри и по-благи винаги,
и никога да не се срещаме като опоненти.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лорита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...