LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
13 dic 2006, 12:56

Какво е за тебе светът 

  Poesía
699 0 9
 
Годините тежка умора
на плещите мои тъчат,
когато любимите хора
поемат обратният път,
когато коварна раздяла
докосне душата ми там,
където подобно на клада
любовен е огън горял.
Угасват в очите звездите
тъй както угасва денят,
когато дори за мечтите
не достига ми даже дъхът,
когато във моите длани
пространството празно гнезди
и мигове вечно желани
увисват в несбъднати дни.
 
Аз искам сега да те питам:
“Какво е за тебе светът?
Дали е вода лековита
или  омразен недъг,
във който сълзи и любови
се ширят по прашният път
и склещени в общи окови
сърцата ни вечно гнетят?”
Когато в душата ми спираш
там искам любов да съзреш,
но мъртво е моето име
и всичко сковано от скреж!
Студени са моите длани,
в косите ми вятър бучи,
проклето бездушие мрачно
е скършило всички мечти.
А ти си мечтание тихо,
вълшебство във свят от лъжи
и търсиш  любов споделена
във моите празни очи.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих, Роси!!!
    С много смисъл!!! Поздрави!!!
  • Все човешки неща пишеш, Лъки. Само зряла и мъдра мисъл може да сътвори този чудесен стих!


  • Мо:
    -Светът е невинното детство
    с душа за любов, притаена
    и нишката – мило вълшебство,
    от теб и от мен, споделена.
    Умората – сила коварна,
    с обиди те прави скован
    и само с душа благодарна
    животът е мил, а не проигран.

    Лъки:
    -Невинност душата докосва
    и чувстваш такава наслада,
    която живота миросва
    и с нея си винаги млада.
    Светът е такова пространство,
    в което приятелство вечно
    чертае щастливо познанство-
    открито, добро и сърдечно.

    Мо:
    -В душата ти днеска се спирам,
    отхвърляйки всички окови,
    защото човечност съзирам
    и правя от нея основи
    в битка с минало мрачно,
    което жестоко и злобно бучи
    пред пътя на ложето брачно,
    което с обич гореща звучи
    и хващам прострените длани,
    свободна от злото проклето,
    защото чрез дни неразбрани
    нахлува теглото, което
    гаси светлината в очите,
    а щом хладината е там,
    къде ще растат добрините-
    в живота ще можеш ли сам?


    Лъки:
    -Светът, с мечти обозрими,
    чрез нашата обич шепти
    и хората стават любими,
    макар че потокът му също гнети
    с реалности, тъй безобразни,
    че тръпне душата ми цяла
    от хора, които са празни
    и носят тревожна раздяла,
    но няма да свръщам обратно
    по старите пътища прашни,
    че тръгнахме в път – безвъзвратно,
    навлизайки в дебрите страшни
    чрез творчество, леещо в стих
    пламък любовен, у нас разгорял
    чувство безбрежно – гласът му е тих-
    на човека – така помъдрял.

    Светът ми е с нови простори,
    че той е на нашите плещи
    и някак си странно говори
    по повод на думи горещи,
    които рисуват звездите
    в напълно реални мечти,
    защото ще пазим лъчите,
    които щедро ми поднесе ти.

    Мо:
    -Но не казвай моля, че мечтите
    очертават твоя свят завършил,
    че нахлуват тук вините
    и че някой нещо е прекършил,
    а пък то в душата ти стърчи
    и бленуваш святата вода,
    а не спира в устата да горчи
    и не можеш да отрониш мило:”Да!”
  • Здравейте всички!Благодаря ви за коментарите и оценките!Кити...Всеки трябва да открие отговорите за себе си!
    Поздрави!
  • "А ти си мечтание тихо,
    вълшебство във свят от лъжи
    и търсиш любов споделена
    във моите празни очи. "

    Защо тъжничко ми звучи?
    Поздрав за стиха!
  • Наистина прекрасно, Росичка!Поздрав и от мен!
  • Прекрасен стих, Роси! Искрени поздрави!
  • Много хора искам и аз да ги попитам това, Роси! Дано ти получиш отговорите!
    Поздравявам те за този прекрасен стих!
  • ПРЕКРАСЕН Е,Роси!
    Прегръщам те,мила!
Propuestas
: ??:??