13.12.2006 г., 12:56

Какво е за тебе светът

Поезия

853 0 9

Годините тежка умора на плещите мои тъчат, когато любимите хора поемат обратният път, когато коварна раздяла докосне душата ми там, където подобно на клада любовен е огън горял. Угасват в очите звездите тъй както угасва денят, когато дори за мечтите не достига ми даже дъхът, когато във моите длани пространството празно гнезди и мигове вечно желани увисват в несбъднати дни.
Аз искам сега да те питам: “Какво е за тебе светът? Дали е вода лековита или омразен недъг, във който сълзи и любови се ширят по прашният път и склещени в общи окови сърцата ни вечно гнетят?” Когато в душата ми спираш там искам любов да съзреш, но мъртво е моето име и всичко сковано от скреж! Студени са моите длани, в косите ми вятър бучи, проклето бездушие мрачно е скършило всички мечти. А ти си мечтание тихо, вълшебство във свят от лъжи и търсиш любов споделена във моите празни очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Романтик (Христо Костов)

Прекрасен стих, Роси!!!
С много смисъл!!! Поздрави!!!

2006-12-14T09:23:40+02:00
ria (Гергана Иванова)

Все човешки неща пишеш, Лъки. Само зряла и мъдра мисъл може да сътвори този чудесен стих!

2006-12-14T09:08:44+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Мо:
-Светът е невинното детство
с душа за любов, притаена
и нишката – мило вълшебство,
от теб и от мен, споделена.
Умората – сила коварна,
с обиди те прави скован
и само с душа благодарна
животът е мил, а не проигран.

Лъки:
-Невинност душата докосва
и чувстваш такава наслада,
която живота миросва
и с нея си винаги млада.
Светът е такова пространство,
в което приятелство вечно
чертае щастливо познанство-
открито, добро и сърдечно.

Мо:
-В душата ти днеска се спирам,
отхвърляйки всички окови,
защото човечност съзирам
и правя от нея основи
в битка с минало мрачно,
което жестоко и злобно бучи
пред пътя на ложето брачно,
което с обич гореща звучи
и хващам прострените длани,
свободна от злото проклето,
защото чрез дни неразбрани
нахлува теглото, което
гаси светлината в очите,
а щом хладината е там,
къде ще растат добрините-
в живота ще можеш ли сам?

Лъки:
-Светът, с мечти обозрими,
чрез нашата обич шепти
и хората стават любими,
макар че потокът му също гнети
с реалности, тъй безобразни,
че тръпне душата ми цяла
от хора, които са празни
и носят тревожна раздяла,
но няма да свръщам обратно
по старите пътища прашни,
че тръгнахме в път – безвъзвратно,
навлизайки в дебрите страшни
чрез творчество, леещо в стих
пламък любовен, у нас разгорял
чувство безбрежно – гласът му е тих-
на човека – така помъдрял.

Светът ми е с нови простори,
че той е на нашите плещи
и някак си странно говори
по повод на думи горещи,
които рисуват звездите
в напълно реални мечти,
защото ще пазим лъчите,
които щедро ми поднесе ти.

Мо:
-Но не казвай моля, че мечтите
очертават твоя свят завършил,
че нахлуват тук вините
и че някой нещо е прекършил,
а пък то в душата ти стърчи
и бленуваш святата вода,
а не спира в устата да горчи
и не можеш да отрониш мило:”Да!”

2006-12-13T23:14:13+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Здравейте всички!Благодаря ви за коментарите и оценките!Кити...Всеки трябва да открие отговорите за себе си!
Поздрави!

2006-12-13T18:57:53+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"А ти си мечтание тихо,
вълшебство във свят от лъжи
и търсиш любов споделена
във моите празни очи. "

Защо тъжничко ми звучи?
Поздрав за стиха!

2006-12-13T18:49:54+02:00