Dec 13, 2006, 12:56 PM

Какво е за тебе светът

  Poetry
852 0 9
  Годините тежка умора на плещите мои тъчат, когато любимите хора поемат обратният път, когато коварна раздяла докосне душата ми там, където подобно на клада любовен е огън горял. Угасват в очите звездите тъй както угасва денят, когато дори за мечтите не достига ми даже дъхът, когато във моите длани пространството празно гнезди и мигове вечно желани увисват в несбъднати дни.
  Аз искам сега да те питам: “Какво е за тебе светът? Дали е вода лековита или  омразен недъг, във който сълзи и любови се ширят по прашният път и склещени в общи окови сърцата ни вечно гнетят?” Когато в душата ми спираш там искам любов да съзреш, но мъртво е моето име и всичко сковано от скреж! Студени са моите длани, в косите ми вятър бучи, проклето бездушие мрачно е скършило всички мечти. А ти си мечтание тихо, вълшебство във свят от лъжи и търсиш  любов споделена във моите празни очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, Роси!!!
    С много смисъл!!! Поздрави!!!
  • Все човешки неща пишеш, Лъки. Само зряла и мъдра мисъл може да сътвори този чудесен стих!


  • Мо:
    -Светът е невинното детство
    с душа за любов, притаена
    и нишката – мило вълшебство,
    от теб и от мен, споделена.
    Умората – сила коварна,
    с обиди те прави скован
    и само с душа благодарна
    животът е мил, а не проигран.

    Лъки:
    -Невинност душата докосва
    и чувстваш такава наслада,
    която живота миросва
    и с нея си винаги млада.
    Светът е такова пространство,
    в което приятелство вечно
    чертае щастливо познанство-
    открито, добро и сърдечно.

    Мо:
    -В душата ти днеска се спирам,
    отхвърляйки всички окови,
    защото човечност съзирам
    и правя от нея основи
    в битка с минало мрачно,
    което жестоко и злобно бучи
    пред пътя на ложето брачно,
    което с обич гореща звучи
    и хващам прострените длани,
    свободна от злото проклето,
    защото чрез дни неразбрани
    нахлува теглото, което
    гаси светлината в очите,
    а щом хладината е там,
    къде ще растат добрините-
    в живота ще можеш ли сам?


    Лъки:
    -Светът, с мечти обозрими,
    чрез нашата обич шепти
    и хората стават любими,
    макар че потокът му също гнети
    с реалности, тъй безобразни,
    че тръпне душата ми цяла
    от хора, които са празни
    и носят тревожна раздяла,
    но няма да свръщам обратно
    по старите пътища прашни,
    че тръгнахме в път – безвъзвратно,
    навлизайки в дебрите страшни
    чрез творчество, леещо в стих
    пламък любовен, у нас разгорял
    чувство безбрежно – гласът му е тих-
    на човека – така помъдрял.

    Светът ми е с нови простори,
    че той е на нашите плещи
    и някак си странно говори
    по повод на думи горещи,
    които рисуват звездите
    в напълно реални мечти,
    защото ще пазим лъчите,
    които щедро ми поднесе ти.

    Мо:
    -Но не казвай моля, че мечтите
    очертават твоя свят завършил,
    че нахлуват тук вините
    и че някой нещо е прекършил,
    а пък то в душата ти стърчи
    и бленуваш святата вода,
    а не спира в устата да горчи
    и не можеш да отрониш мило:”Да!”
  • Здравейте всички!Благодаря ви за коментарите и оценките!Кити...Всеки трябва да открие отговорите за себе си!
    Поздрави!
  • "А ти си мечтание тихо,
    вълшебство във свят от лъжи
    и търсиш любов споделена
    във моите празни очи. "

    Защо тъжничко ми звучи?
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...